Пролетно почистване или как да лекуваме дома и живота си

Много често лечението, както на дома, така и на живота ни е свързано с пускането на нещо, което вече не работи или не ни служи. Било то взаимоотношения, работа, дом, среда или навик. За да можем да пуснем старото и да направим място за новото трябва да имаме доверие в Живота- за това, че следващото, което ще дойде ще е по-доброто за нас от една страна, както и в себе си, за това, че можем да направим тази крачка и можем да поемем отговорност за нея. Но как да се доверим на живота? А на себе си?

Няма лесен отговор на тези въпроси, ако не сме имали доверие преди и обичаме контрола повече от самия Живот. Контрола ни носи фалшиво усещане за сигурност, защото в Живота има само две сигурни неща- едно е смъртта, другото е промяната.

Един от начините да си върнем доверието в живота е като правим малки крачки към него. Толкова малки, колкото можем да поемем в момента. За да започнeм да градим доверие. И тези крачки трябва да ги правим ние. Най-лесния начин да се придвижваме към самия Живот е като се разделяме с нещата, които вече не ни служат, да пускаме взаимоотношения, които вече не работят, да изхвърляме вещите, които са за изхвърляне, да напускаме местата, които ни подтискат, нараняват, тоест нещата, които вече са мъртви и да се отворим за новите неща, което Живота е приготвил за нас. Ако никога не пуснем красивите обувки, които ни стягат и си ги носим всеки ден, нямаме шанс да получим нови, които ще са ни по мярка и с които ще можем да тичаме в лекота.

Пролетта е времето през годината, в което е добре да разчистваме дома, да изхвърляме токсините от тялото, да освобождаваме ума от старите модели, да разчистваме вътрешните и външните пространства за нещо ново, за новия живот, който се заражда отново, както в природата, така и в нас самите… ако му позволим.

В този момент е добре да “седнем” и сме напълно честни със себе си от какво наистина имаме нужда и как да се погрижим за себе си, дали наистина е добре да живеем в стария филм, който вече няма нищо общо с реалността ни, или душата ни копнее за нещо ново, за нови преживявания, за радост, забавления и нови хоризонти. Дори и най-прекрасната храна се превръща в отрова, след срока й на годност. И когато сме пълни с неща, които не ни хранят, нямаме никаква възможност да си набавим това, от което наистина имаме нужда- приятелства, нови места или нов дом, от които бихме получили нови енергии и преживявания. Пускането е процес на освобождаване на това, което вече не ни носи жизнена енергия.

Когато пожелаем да се освободим и да отворим място за промяната в дома и в живота си, можем да направим следните неща:

• Да погледнем дома си и да видим, кои са вещите, от които вече нямаме нужда или които не ни харесват, не радват душата и дори и не помним, че притежаваме. Да се освободим от тях по някакъв начин- да ги продадем, дарим или изхвърлим.
  

• Да разгледате чантата, портфейла и бюрото си и да видим, оправени ли са, чисти ли са? Има ли нещо, което не му е мястото там? Има ли нещо, което трябва да бъде изхвърлено? Има ли оставено пространство в тях- макар и малко свободно място, за да позволим на Живота да ни изпраща нови неща и преживявания.

• Да направим някакъв ритуал по пускане на някоя вещ, която ни носи само спомени за миналото, но не носи радост и вдъхновение. /Един примерен ритуал е на последната страница/

• Най-трудната крачка и тази, която ще ни донесе най-много нова енергия, е да приключим взаимоотношението, което ни взима много повeче, отколкото ни дава, да напуснем работата, която отдавна не обичаме и не получаваме правилното заплащане за нея, да се изнесем от мястото, коeто вече не е добро за нас, по една или друга причина. Да се доверим на пътя през Живота, за да вървим свободни и още по-леки през него. Не е лесно, но е лечебно и е процес. Някои процеси изискват години, други само една среща, но каквото и да е, няма кой да го свърши вместо нас. Това е нашия живот и избора за това как да го живеем всяка една секунда е наш. И в него действа принципа на натрупването, това, на което даваме енергия, това ще живее. Ако стоим в неща, които вече не са живи, цената, която ще трябва да платим е ние също да не се чувстваме живи и дори да обвиняваме други хора и/или обстоятелства за това- от партньора до времето, последствията от изборите ни винаги са само за нас самите.

Най-важното нещо, което трябва да пуснем това са страховете- страха, че ще сгрешим, че това, което ще дойде няма да е добро/хубаво за нас нас, от самия Живот, от промяната. Когато пуснем страха това, което идва на негово място винаги е любовта. Защото обратното на любовта не е омразата, а е страха. Освободим ли се дори и от малко страх, ще можем да се придвижим към любовта във всичките й форми и проявления и да вървим по пътя си вдъхновени!

Успешно пролетно разчистване! ✨