Трансформация ✨

Трансформацията е жена. Красива и странна, прилича на фея, но всъщност е магьосница.

Когато за пръв път ѝ отворим вратата на дома и/или живота си, единственото, което виждаме са красотата и автентичността ѝ. Усещаме копнежа ни да я поканим, за да можем да се насладим по-дълго на енергията ѝ. Едва когато влезе, забелязваме, че носи и метла със себе си. Красива и магична метла, също като самата Трансформация, но нещо в нея ни тревожи…

След което тази красива жена се променя. Започва да ни гледа много професионално, обикаля категорично и разглежда с интерес дома и живота ни. Оглежда се наоколо остро се обръща и без капка съобразяване или съчувствие ни пита:

- Тук изобщо чистено ли е някога?- И ние сме в шок. Истински шок, понякога до мозъка на костите ни. Чудим се , дали да не я изгоним или да я попитаме и ние нещо, за да разберем какво всъщност говори. Но когато я погледнем, виждаме, че тя изобщо не ни обръща внимание, продължава да обикаля из стаите и да изследва нещо, което само тя разбира. След което, пак се обръща и също толкова рязко и категорично заявява:

- Така не може да продължава повече. Необходимо е основно почистване. Това не е живот! - В този момент, егото умира, понякога цялото, понякога една част, но кулата от картонени карти, която сме си градили с десетилетия се срутва безвъзвратно и осъзнаваме, че тя не ни казва нищо, което не знаем. И сълзите рукват от само себе си и ни помагат да видим, колко много копнеем за промяна, за радост, за любов, за живот без страдание.

И тогава ѝ позволяваме макар и с неохота и страх, да започне да вършее из дома и живота ни с големите си обувки, да прави категорични и безмилостни коментари за неграмотността и некомпетентността ни, за щетите, които сме нанесли на самите себе си, да размества вещите ни, без да пита, да изхвърля най-любимите ни силно прашясали неща без да се съобразява. Едно от малкото хубави неща, които ни се случват, е да си спомняме за хубавите моменти, безвъзвратно отлетели, но те ни крепят и сега… Ние ѝ позволяваме всичко, защото на едно много дълбоко ниво усещаме, че тя напълно разбира какво прави и е най-добрия професионалист в целия свят. Действията ѝ са премерени, както на хирург, който премахва всичко, което вече не работи за нас и с грижа и внимание зашива, това което остава и може да се заздрави.

Маха паяжините, всичките паяжини. Дори заявява на висок глас, че мрази паяжините. И започва да ги търси като следотърсач и да ги маха със скоростта на светлината. Разчиства хипнозата, обсебванията, заплитанията и възлите от всякъде. Дори и от местата, които не сме виждали…

Сълзите продължават да текат, за нас, за времето, което сме изпуснали, за времето, което сме изгубили, за несбъднатите мечти, за фантазиите, които ще си останат винаги такива - фантазии.

Когато си мислим, че повече не можем да издържим и че е по-добре да си тръгне точно сега, защото не можем да понесем нищо….. Тя сяда точно срещу нас, стрелва поглед в очите ни и започва да пее. Любовната песен на промяната, онази, която говори на душата ни и тя запява заедно с нея. Песен за новия живот, който бихме искали да сътворим, за мечтите, които наистина можем да сбъднем, за новите избори, които трябва да направим.

Сълзите рукват, като язовир. Неясно откъде извират, защото бяха пресъхнали само преди минута, но това вече са сълзи от радост, от вдъхновението и надеждата, които връхлитат отново в душата и дома ни. Тя продължава да пее, сякаш налива по един вълшебен и невидим начин, всички онези прекрасни чувства и емоции, за които сме копняли обратно в душата ни, като един фонтан от красота, любов и безкрайна радост. И когато вече не можем да поемем повече от магичната ѝ песен тя спира и едва тогава имаме сили да се обърнем и да погледнем какво всъщност е сътворила…

Виждаме мечтите си претворени в реалността! Всички, дори и тези, които самите ние сме забравили.Не можем да изречем и дума… от тази красота, толкова е вълшебно и прекрасно мястото на което сме. Това е нашето място, онова което самият Бог е отредил за нас, а ние сме го забравили и малко по-малко сме се премествали в грешната посока. Сега обаче отново сме на слънце, отново усещаме Живота и най-вече Любовта. Любовта на Вселената, която идва от безкрая.

След това тя се обръща и казва:

- Аз си отивам сега. Бъди щастлив!

Ние не намираме думи да ѝ благодарим, защото чувствата се надпреварват в душата ни, и все още не можем да говорим. Докато се опомним, тя вече е тръгнала, запътила се към следващата си задача, и няма време за губене…

Това, което Транформацията е оставила след себе си е безупречна чистота, безброй нови начала, пространство за всичките ни мечти и много, много Любов! ❤️